През 2010 г. при изготвяне на оценки на децата от Домовете за деца с умствени и физически увреждания и в Домовете за медико-социални грижи за деца бяха идентифицира голяма група деца и младежи с тежки и множествени увреждания, които страдат от недохранване. Правителството потърси Лумос за помощ и през ноември 2010 г. Лумос предостави екип, включващ британски консултант по хранене и логопед. В продължение на две седмици те пътуваха из страната и установиха, че има достатъчно храна за децата, но те не са научиени как да се хранят. Графикът в институцията позволява на персонала много кратко време – по-малко от две минути средно, за нахранване на децата. Децата с увреждания, включително тези с дълбоки и множествени увреждания, имат потребност от общуване и сътрудничество с възрастния; от емоционална привързаност и защитеност; от достатъчно разнообразие и поддържане на познавателна активност; от строго индивидуална грижа. Децата всъщност имат нужда от около 40 минути непрекъсната подкрепа, за да се нахранят.

Екипът на Лумос предложи да бъде използван методът на интензивното общуване, който набляга на близкото индивидуално обучение на децата с интелектуални увреждания как да комуникират, за да ги подпомогне по време на хранене. След като веднъж вече такава промяна беше въведена, подобрението в състоянието на децата бе изключително голямо – както в институцията, в която се работи първоначално, така и в останалите, където екипът на Лумос споделя опит.

За да бъде популяризиран методът, екипи от консултанти на Лумос проведоха работни посещения в ДДУИ в страната в периода февруари – юни 2011 г. Бяха проведени 559 сесии по Интензивно общуване с 308 деца и младежи. Допълнително бяха изработени препоръки за храненето на 186 деца/младежи.

В резултат на въведените промени в храненето и общуването се наблюдават следните положителни резултати:

  • В 32% от децата/младежите се наблюдават положителни промени в ръста и/или теглото им.
  • При 43% от тези деца/ младежи е променен начинът на хранене - не в леглото, а на масичка или в количка, в някои случаи детето/младежа се храни на масата с останалите деца; някои са развили умения да се хранят самостоятелно с лъжичка, при други се налага помощ от персонала.
  • При 65% от децата/младежите, при които има положителни промени на теглото и/или ръста, се наблюдават промени по отношение на техните социални контакти и взаимоотношения - иницииране на контакт и комуникация, търсят физически или зрителен контакт по-често от преди; някои от тях са видимо по-оживени, по-весели, по-усмихнати.