Ланцет изследва изследването на въздействието на институционализацията върху децата

Днес, медицинското списание „Лансет“ разглежда научните изследвания на въздействието на институционализацията върху децата.

ЛУМОС, международната благотворителна организация за деца, основана от Дж. К. Роулинг, приветства публикуването на авторитетното международно изследване на научните свидетелства, които доказват, че животът в институционална грижа „често оказва разрушително“ въздействие върху развитието на децата.

Публикуваното в последния брой на медицинското списание „Лансет“ изследване предупреждава, че „разпространението на институционализацията на деца в целия свят буди голяма тревога от гледна точка на научните свидетелства за рисковете от институционалната грижа за детското развитие.“

Бебетата и малките деца, отглеждани в институции и в т.н. сиропиталища понасят най-голяма вреда, защото те са лишени – в най-чувствителните етапи на развитието си – от индивидуалното родителско внимание на възрастния, което засилва връзките в развиващия се мозък.

Свидетелствата от провежданите вече почти един век изследвания и по-специално тези през последните десетилетия, „показват неотложната нужда от деинституционализация на закрилата на децата в световен план“, заявяват авторите. Деинституционализацията е процес на затваряне на институциите и т.н. сиропиталища и заменянето им със системи за подкрепа на децата в семействата, в техните общности.

Написаната от харвардските учени Ан Беренс и Чарлз Нелсън статия – Науката за ранните лишения: имат ли място големите институции в грижата за уязвимите деца? – събира научни доказателства от над 90 източника.

Вече над 80 години „научните изследвания документират спирането на когнитивното, социалното и физическото развитие на децата, които се настаняват в институции в ключовата за развитието им възраст.“

„Анализирали сме“, споделят авторите, „категорични данни за често разрушителите последствия за детското развитие от институционализацията в ранното детство.“

„Представяме доказателства от множество изследвания на детското развитие, които показват, че в съвременните системи за закрила на детето няма място за големите институции за деца, в които няма индивидуална грижа, това е описано в много изследвания - поне за най-малките деца.“

Авторите съобщават, че данните в глобален план сочат, че има осем милиона деца в институции и в т.н. сиропиталища - така наречени, защото по-голямата част от децата в тях НЕ са сираци, а в някои части на света тази практика дори се засилва.

Те обаче намират основание за надежда в научната литература. Децата могат да „наваксат“ в развитието си, ако се изведат от институционалната грижа – в любяща, грижовна семейна среда – в ранна възраст. До тригодишна възраст, критичен етап в развитието, техният мозък е най-уязвим за увреждане. Статията обяснява, че ангажираността на възрастния засилва редовно използваните невронни връзки в мозъка на детето. Съществува обаче и процес на „подрязване“ на неизползваните връзки. Последствията от липсата на внимание и стимулиране в институционалната грижа са, че връзките, които в обичайния случай биха укрепнали, се стимулират в недостатъчна степен и са в риск от „подрязване“.

Статията признава, че деинституционализацията поставя сложни предизвикателства. Усилията за реформиране на здравните, образователните и социалните услуги за деца могат да се сблъскат със съпротива, особено от страна на тези, които работят в системите, които разчитат на институции. В статията обаче са обобщени доказателства, които показват, че институциите не само увреждат децата, но е и най-скъпата форма на грижа за уязвимите деца. Ранната интервенция и работата да се предотврати изобщо влизането на деца в институции е много по-ефективна по отношение на разходите.

„Изследванията дават също и надежда, като показват, че деца, настанени в семейна грижа, включително във форми на грижа, която се предоставя в условия на бедност и икономически преход, могат да се възстановят и да компенсират изоставането в развитието си.“

Авторите приканват за реформа на услугите, с цел интервенция и извеждане на децата от институциите в ключовата за развитието им възраст. „Когато става дума за извеждане на децата от вредните институции, времето е решаващ фактор.“

Джорджет Мълхеър, главният изпълнителен директор на Лумос заяви: „Тези от нас, които работят за постигане на деинституционализация в глобален план и за по-добро бъдеще за осем милиона деца ще приветстват това авторитетно и убедително обобщение на научните доказателства за развитието на детския мозък.“

„Ако някой някога се е съмнявал, че липсата на любов, грижа и постоянно ангажиране на възрастните в институциите уврежда детското развитие – физическо, когнитивно, емоционално и социално – той трябва да прочете тази статия.“

„И на всички политици или специалисти, работещи в сферата на грижата за деца, които питат дали могат или трябва да заменят институциите за деца с алтернативна грижа в семейна среда, доказателствата обобщени в списание „Лансет“ ще покажат ясно, че това е възможно, а за най-уязвимите децата е жизненоважно.“

Бележки за редакторите (включително насоки от списание „Лансет“):
• http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(14)61131-4/abstract
• За въпроси към списание „Лансет“ (The Lancet), моля да се свържете с Daisy Barton, Media Relations Manager на тел. +44 (0) 20 7424 4949