27/10/2015

ГЛАСОВЕТЕ на млади хора, които са живели в институции, ще прозвучат високо и ясно тази седмица на голяма международна младежка конференция. Шестима самозастъпници, подкрепяни от Лумос – както със, така и без увреждания и с опит от институции, ще участват в Деветия световен младежки форум на ЮНЕСКО в Париж, където млади активисти от целия свят ще споделят своето мнение за новите цели за устойчиво развитие на ООН.

Лумос и други НПО заявяват, че децата, живеещи извън семействата си, включително и в сиропиталища, трябва да бъдат „приоритет за развитие“.

На сесията на 28-ми ноември, която Лумос ще води, съвместно с ЮНЕСКО, младите самозастъпници на Лумос от три европейски страни ще споделят своето послание, че успешната деинституционализация може да бъде постигната само чрез включване и пълноценно участие на социално слабите и маргинализирани деца и млади хора в разработването на политики.

Под знамето „Да изградим мостове за включване“ младите хора от Молдова, България и Чешката република ще представят своите уникални гледни точки и стилове на участие пред аудитория от млади хора от целия свят. Те ще използват филм, художествени творби, музика и други методи за комуникация с хората, вземащи решения в техните собствени страни и на международни събития. По време на една от презентациите те ще помолят аудиторията да предложи елементите, които са необходими за включването, като след това ще запишат направените предложения на плочки за Дженга, от които ще построят мост. Тяхната цел е да изградят „мост, който да допринесе за премахване на бедността, за осигуряване на включващо и равнопоставено качествено образование, за намаляване на неравенствата и за изграждане на трайно партньорство.“

Арсен и Олга от Молдова ще се представят по темата: „Гражданите заедно!“

По темата „Никакви институции повече!“ ще вземат отношение Вероника и нейната съименничка от Чешката република.

Михаела и Велико от България ще кажат: „Политици: Чуйте нашите гласове!“

Олга, 19 г., казва: „Наистина се надявам, че участниците, които ще чуят нашите послания, представляващи гласовете на децата и младите хора от Молдова, ще променят възгледите си. Надявам се също и че нашите идеи ще останат в техните умове и сърца и всички ние, нашето поколение, ще се включим в нещата, които са важни за нас.“

Сесията ще бъде открита от проф. Пат Долан от Националния университет на Ирландия (Голуей) и представител на ЮНЕСКО за децата, младежта и гражданското участие, проф. Марк Бренън, представител на ЮНЕСКО за селските общности, лидерството и развитието на младежта, и Джорджет Мълхеър - главен изпълнителен директор на ЛУМОС.

Велико, 16 г., който има увреждане и е избран в Съвета на децата при ДАЗД в България, заявява: „Отиваме на това събитие не само като отделни хора, но и като говорители на най-уязвимите - младите хора с увреждания, които са живели в институции.“

Лумос установи партньорство с Центъра за изследване на детето и семейството на ЮНЕСКО в Националният университет на Ирландия, което цели да създаде по-пълно разбиране за причините за институционализацията и дългосрочните решения. Съвместното председателстване на събитието в Париж, което демонстрира приноса на самозастъпниците на Лумос в процеса на деинституционализация, е подкрепено от фондацията „Атлантик филантропис“. Грантът предвижда разработването на набор от дейности за разпространение на ноу-хау в партньорство между Лумос, Центъра за изследване на детето и семейството на Юнеско и университета в Пенсилвания.

В отделна сесия на 28 октомври, озаглавена „Младежите като изследователи: предизвикване на емпатия и активиране на младите хора“, към проф. Долан и проф. Бренан ще се присъедини ирландският актьор Килиън Мърфи, патрон на Центъра за изследване на детето и семейството на ЮНЕСКО. Той ще участва в разговор с млади хора за проучване на „капацитета на филмите и научните изследвания да предизвикват емпатия и да овластяват младите хора да заявят своя глас по важните за тях въпроси и да повлияят на промяната.“

Осемдесет години научни изследвания показват, че отглеждането в институционална грижа уврежда развитието на детето, защото го лишава от близкото общуване с възрастните, което получава в семейството. Най-малко осем милиона децата по целия свят живеят в институции и сиропиталища, като поне 80% от тях са разделени от живите си родители.