01/03/2016

През януари 2016 г. процесът на реформиране на грижата за институционализираните деца в България направи важна крачка напред, когато и последният млад човек напусна дома в Крушари - най-голямата в страната резидентна институция за деца с увреждания. Закриването на институцията в Крушари се приема като сериозна крачка напред в продължаващия процес на деинституционализация в България, тъй като несъмнено там се наблюдаваха някои от най-ужасните условия, в които може да живеят деца.

През 2010 г. България беше подложена на критики от страна на ООН и местни НПО, поради високото равнище на смъртност в Крушари, където бяха настанени 93 деца с множествени интелектуални и физически увреждания. Повечето от тях оставаха през цялото време в леглата си, със съвсем ограничена връзка с външния свят и имаха тежка форма на изоставане в развитието. Персоналът беше твърде малоброен, със съвсем ограничени специализирани умения за полагане на подходящата грижа.

Когато започваше работата по подготовката на децата за преместването им в алтернативна грижа, екип експерти на Лумос бяха поканени в Крушари, за да помогнат за спасяването на живота им и за стабилизиране на здравословното им състояние. В края на 2010 г. като част от националния проект „Детство за всички“ приемът на деца с увреждания в Крушари беше преустановен. От 2010 г. насам, заедно с други НПО, Лумос оказва подкрепа на Държавната агенция за закрила на детето и други органи, за подобряване на грижата за децата чрез въвеждане на нови методи за работа с тях и увеличаване на броя на персонала.

Всичките 93 деца и млади хора, много от които вече на възраст над 20 години, бяха преместени в малки групови домове (ЦНСТ/ЗЖ) или в грижа в семейна среда, след като за всеки от тях беше направена индивидуална оценка на потребности и преминаха сериозна подготовка, която да им помогне да направят прехода към живота в новия си дом. Сега те живеят в различни райони на страната, някои са близо до семействата си, а част от тях посещават масово училище с подкрепата на местните здравни и социални услуги.

Много скоро след затварянето на дома в Крушари, през февруари 2016 г. бе закрита и последната инститиция за деца с увреждания в страната – Дома в Илаков рът, село в Северна България. Това означава, че децата с увреждания в България вече никога няма да живеят в институции, а вместо това ще получават подкрепа в общността чрез социални услуги и финансови помощи, за да могат да останат в семействата си или да бъдат настанени в специализирана грижа.

Лумос и други НПО чрез Коалиция „Детство 2025“ продължават да работят с българското правителство по планиране на следващите стъпки от процеса на деинституционализация. Целта е всички уязвими деца да бъдат защитени и да бъде предотвратено ненужното им отделяне от семейството, което води до институционализация.